Иво Прокопиев: Агнешките главички с диамантен подарък
В поредност от публикации Агенция " Монитор " ще показа резюмета от шокиращите разкрития на в. " Телеграф " за задкулисието в страната, което банкрутира КТБ и ограби хората и страната. Текстовете са от книги, които към този момент бяха оповестени или следва да бъдат оповестени от най-тиражния вестник в страната - " Българския Мадоф ", " Хищникът от " Капитал " и " Газовия барон ". Заради големия читателски интерес, ви представяме най-любопитните елементи от книгите, като това е третата част от втората глава от книгата, разказваща с доказателства по какъв начин Иво Прокопиев и кръгът на Агнешките главички, който се е уредил с диамантен подарък бръкнаха в джоба на всички ни, а в този момент се пробват и да лъжат цялото общество чрез Фабриката за подправени вести на Хищника от " Капитал ".
Една обща линия сплотява представителите на кръга „ Агнешки главички “ - те и техните най-близки родственици са до един уредени – кой с ръб, кой с управителен пост в дружество, кой на висша чиновническа работа. Най-близкият, вътрешният кръг на Агнешките главички безусловно хвана златния демон за опашката – нито един от тях не остана без стабилен дял от националното благосъстояние, което получиха през 90-те години на предишния век посредством партийна защита. През интервала 1992-1995 година Никола Николов е шеф на разградския цех за стъкло „ Диамант “. 60 млн. лева се изпаряват от завода, до момента в който Николов е негов шеф. В Териториално ръководство „ Държавен финансов надзор “-Разград са направени два ревизионни акта на ръководството на „ Диамант “ – Разград, които обгръщат този, в който тамадата на бъдещия кръг „ Агнешки главички “ е шеф. Към 31.12.1995 година балансовата стойност на активите в сдружението е 1 милиарда 75 млн. лв., или към 25 млн. щ. $ по тогавашния курс 70 лева за 1 щ. $.
Ако съдим от заключенията им, ръководството на завода от бъдещия началник на икономическата комисия в Народно събрание Никола Николов е било много повърхностно. Ефективността на приходите от продажби, изчислена посредством коефициента за доходност, е негативна големина. През 1993 година сдружението е осъществило загуба от над 47 млн. лв.. През 1994 година сдружението още веднъж е на загуба – 1 млн. 925 хиляди лв.. Ревизиите правят разбор на финансово-икономическото положение за интервала 1993-първото полугодие на 1995 година за определяне аргументите, оказали значително въздействие върху регистрираните негативни финансови резултати през 1993 и 1994 година, когато агнешкият крал се е вихрил като изпълнителен шеф. Какво откриват ревизорите, които би трябвало да признаем доста съзнателно и скрупольозно са си свършили работата? През лятото на 1993 година е бил осъществен главен ремонт на пещния елемент в завод „ Питсбург “, при който е променено софтуерното гориво от мазут на природен газ. По време на главния ремонт са били позволени редица отклонения от софтуерната документи, вследствие на което след стартирането в употреба не са могли да се отработят изцяло софтуерните параметри и цялостната технология, което се трансформира в съществена причина за неустойчив ход на машините, изразен в невъзможността от оползотворяване ширината на стъклолентата – по план ширината е 300 см, само че е достигната 2,8 м, или лента от 20 см се е губела. Това довежда до внезапно утежняване на успеваемостта на пещния елемент и нарастване на разхода на еленергия, газ и възврътим боклук. По тези аргументи и заради текучество на главния софтуерен състав (около 60%), незадоволителното положение на трудовата и софтуерната дисциплинираност в края на 1993 година е била регистрирана загуба на сдружението 47 млн. 33 хиляди лв.. Ревизията открива, че по отношение на главния ремонт на завод „ Плоско стъкло “ е теглен целеви заем във валута в размер на 1 млн. 500 хиляди щ. $ за закупуване на огнеупорни материали по създаване на пещта. Ревизорите засичат, че писмено не е допустимо да се откри какви количества нови плочи са вложени, защото това, което е вложено, е изписвано от предходни поправки и не съществуват документи за тези количества, изтеглени от склада на предприятието. Впоследствие обаче проверката открива, че в този ремонт са вложени 30 т остарели плочи, извадени и почистени от завод „ Фурко “, които са употребявани при създаване на дъното на пещта. В първия инспекционен акт са разказани умопомрачителни далавери около този и други поправки. Съдете сами. От склада за огнеупори в действителност са били изписани 30,8 тона или 362 бр. плочи, закупени за преправка от ЕФ „ Хинав “-В. Търново, шеф Ваньо Дончев, на база подписан контракт от 28.07.1993 година с „ Диамант “ ЕООД-Разград, представлявано от инж. Никола Джипов Николов. На великотърновската компания е бил продаден негоден ел.топен огнеупор общо 35,4 тона за преработката му на плочи с правоъгълна форма с дебелина 100 мм. Първоначалната цена, по която „ Диамант “ ЕООД-Разград е следвало да закупи назад модифицирания огнеупор, е била 76 000 лв. за звук, само че с анекс към контракт № 320 от 28.07.1993 година е била изменена цената при противоположната доставка на 101 хиляди лв. на звук. Променена е и дебелината на плочите. От по този начин продадените 35,4 т плочи на ЕФ „ Хинат “-В. Търново за преправка по цена 2800 лева./т, „ Диамант “ ЕООД-Разград е закупило назад 30,8 т модифицирани плочи по цена за звук 101 хиляди лв., като единствено за услугата е заплатило на едноличната компания 3 110 800 лева Същата врътка е направена и с една разградска компания – Едноличен търговец „ Бомида “, където схемата е същата и изпод стои подписът на Никола Джипов Николов. Ревизорите откриват, че от закупените против валута 39,4 т огнеупорни плочи по цена 93 848 лева за звук, или 3515,62 щ. $ за звук електростопени плочи от компания „ Циркор “-Белгия, нито една не е вложена при ремонта на пещта. Затова пък се оказва, че над 18 т от тези нови плочи са продадени на упоменатата към този момент великотърновска компания, като продажната цена е образувана въз основата на джука сделка сред Ваньо Дончев и Никола Николов. Имайки поради, че закупуването на същите е станало против валута – 3515,62 щ. $ за звук, то при образуването на продажната цена Никола Николов е трябвало да вземе поради курса лев/долар в деня на продажбата – 66,2 лв. за 1 щ. $. Той не е направил това и компания „ Хинат “-В. Търново печели 2 384 731 лв.. Общо продадените нови огнеупорни материали на горепосочената компания през 1994 година и през м. май и юни 1994 година възлиза на съвсем 21 тона.
Ревизионният акт засича безусловно разграден двор - за изписаното с искане № 1184/27.12.1994 година количество 2,7 т плочи по 101 484 лв/т, които са изнесени от складовете на завода към същата великотърновска компания, ревизорите не намират фактура и заплащане. А сумата е много значима - 286 541 лева, или към 40 хиляди щ. $. В тези години това бяха 3-4 жилището в Разград. При ремонта на завод „ Плоско стъкло “ са били разградени общо 394,59 тона огнеупори, от които вложени нови 293,81 тона. Останалото количество, вложено в ремонта, са остарели огнеупори. Съгласно протокола на комисията по приема на ремонта, разликата от разградените и фактически вложените материали в пещта от 530,85 тона е боклук. Година по-късно агнешкият крал прави нова врътка. На 13.06.1994 година е подписан контракт за продажба на боклуци от електростопен огнеупор сред „ Диамант “ ЕООД-Разград и ЕФ „ Хинат “-В. Търново. За продавач договорът е подписан от Никола Джипов Николов. Цената за звук боклуци франко склада е избрана на 200 немски марки, а срокът на контракта – до 31.12.1994 година Количеството на отпадъците, предлагани за продажба, не е закрепено, като в т.1.2 от подписания контракт същото се дефинира от кантарна записка, издадена от продавача. Когато ревизорите поискват да видят кантарните бележки, с цел да обмислен какво количество електростопен огнеупор е изнесено към частната компания във Велико Търново, се оказва, че кантарни бележки липсват. Няма ги. Колко е изнесено – никой не знае. Към края на директорстването си Николов хептен се разпищолва. С искане № 484/27.12.1994 година са били изписани от склад над 10 тона елтопени блокове, купени нови от Франция през 1991 година Цената им е била 17 600 лева за звук. Курсът лев/долар тогава е 28 лева за 1 щ. д., или един звук е коствал 628 щ. $. Когато Н. Николов ги продава в края на 1994 година по 28 000 лева за звук, курсът лев/долар е 65 лева за 1 щ. д., или 430 щ. $ за звук. Така обичаната на агнешката главичка великотърновска компания „ Хинат “ е спечелила по 200 щ. $ на звук, или към 2000 щ. $ единствено от едно искане за товарене на елтопени блокове. Съответно „ Диамант “ ЕООД-Разград е олекнала с толкоз от неизгодата договорка. Далаверата прави такива като Н. Николов безчовечен алчни и подготвени на всичко. През май и юни на същата великотърновска компания са продадени отново нови блокове електротопени, закупени този път през 1991 година от Русия. В резултат на неизгодната продажба на по-ниска продажна цена „ Диамант “ ЕООД-Разград се лишава от едни над 730 хиляди лв., или към 11 200 щ. $. Капка по капка – вир става, твърди националната сентенция. Ревизорите разказват следните спомагателни нарушавания, които са разследване от неприятното ръководство на завода, до момента в който е шеф Н. Николов:
- Не са отработени софтуерните параметри и цялостната технология за произвеждане, което довежда до наднормативен брак на плоско стъкло за 1993 година в размер на над 5,5 млн. лв., за 1994 година – близо 10 млн. лв., а единствено за седеммесечието на 1995 година – близо 20 млн. лв..
- За първото полугодие на 1995 година размерът на позволения преразход на съществени първични материали и материали е достигнал над 13 млн. лв.. Ревизията приема, че с общата сума от близо 24 млн. лв. позволен преразход на първични материали, материали, горива и еленергия за 1994 година и първото полугодие на 1995 година, е нанесена щета на сдружението, отговорност за която би трябвало да носят някогашният шеф Никола Джипов Николов, някогашният началник на техническото ръководство Велеслав Йорданов Тачев и началникът на завод „ Плоско стъкло “ Борис Милев Дамянов.
На 15 януари 1997 година ТУ „ Държавен финансов надзор “-Разград изготвя втори инспекционен акт. Само след няколко месеца Никола Николов ще стане значим началник в парламентарната група на ОДС. Ревизорите виждат и други смущаващи обстоятелства:
- Няма документи, които да удостоверят с акуратност какви количества нови плочи са вложени.
- Цената на вложените нови плочи е увеличена от 76 хиляди лв. за звук на 101 хиляди лв. за звук с анекс на контракта за доставка, подписан от Никола Джипов Николов.
- Невъзможно е да се документира какво количество боклуци от електротопен огнеупор са купени и изнесени от същата компания Едноличен търговец „ Хинат “, тъй като на ревизорите не са показани никакви кантарни бележки за изнесените количества.
- Идентична врътка е направена от шефа на „ Диамант “-Разград още веднъж със същата великотърновска компания и при продажбата на карборундови боклуци от производството на помощни огнеупори. Количеството на изнесените боклуци е планувано да се управлява и регистрира посредством кантарни бележки. Цената за звук според т.2.1. от контракта е 303 немски марки. На ревизорите обаче не са показани никакви кантарни бележки, които да удостоверят какви количества са изнесени от завода. Просто е нямало такива. Или с една дума – куче влачи, следа няма.
- С фактура № 1400052 от 29.04.1993 година обичаната на агнешкия крал великотърновска компания „ Хинат “ е закупила 210,4 тона отпадъчни карборундови трошки на обща стойност 1 054 190,26 лв.. Кантарни бележки за това количество няма, което значи, че никой не е записал изнасянето им. С митническа декларация от 30.041993 година компания „ Хинат “ е направила експорт за Германия на закупените от „ Диамант “ ЕАД-Разград 280 тона отпадъчни карборундови трошки. Стоката е била натоварена на шлеп в Речно пристанище Русе, откъдето е бил изработен износът. За количеството от към 70 тона карборундови трошки, каквато е разликата сред платено на кантар в Разград и претеглено на Речно пристанище Русе, няма нито фактури, нито заплащане от страна на великотърновската компания „ Хинат “ към „ Диамант “ ЕАД.
- Бъдещият главатар на Агнешките главички напълно се овълчва, откакто схемата за източване на скъпи боклуци работи необезпокоявано. На 22.02.1944 година е подписан следващ контракт, още веднъж сред близката до сърцето му великотърновска компания и подопечното му предприятия за продажба на карборундови боклуци. Този път обаче цената, която е контрактувана, е още по-ниска от тази през 1993 година - ЕФ „ Хинат “-В. Търново заплаща по 2952 лв. по-малко на звук боклук. Нараства и маржът сред платено и изнесено – с фактура № 1400157 /31.05.1994 година са платени 221 тона отпадъчен карборунд, за който е платила 455 229 лв., а с митническа декларация от 15.04.1994 година великотърновската компания е изнесла за Германия близо 500 тона на стойност над 5 млн. лв.! При направено съпоставяне сред изнесените количества от ЕФ „ Хинат “ през пристанище Русе за Германия за цялата 1994 година и фактически платените материали на „ Диамант “ ЕАД-Разград се открива разлика от към 323 тона, за които липсва заплащане, издадени фактури и кантарни бележки. Нека го кажем напряко – откраднати са. В ревизионния акт участват още цялостен легион спомагателни нарушавания, персонално осъществени от шефа Никола Джипов Николов. Изводите са, че шефът Никола Николов и основната счетоводителка Христина Иванова са позволили нарушавания в управническата и във финансово-стопанската активност. Допуснати са и обилни вреди, по-съществените от които се свеждат до следното:
- не са обезпечавани средства за навреме погасяване на отговорностите, както от страна на сдружението, по този начин и към самото сдружение. Само за втората половина на 1992 година поради ненавременно погасяване на получени заеми и неизплащане на отговорности към снабдители са начислени и платени лихви в размер на към 1,2 млн. лв.. Заключението на държавните ревизори е смазващо - с общо начислените и платени лихви за целия интервал 1992-1994 година в размер на 1 732 640 лв. е нанесена щета на сдружението по виновност на цитираните длъжностни лица;
- през ревизирания интервал са осъществени проверки и от данъчните служби, както и от органите на общественото обезпечаване. Проверките и на двете институции са установили ненавременно импортирани или изобщо не импортирани данъчни отговорности към държавния бюджет и осигурителни вноски към общественото обезпечаване. Числата по тези зулуми са следните - с акт за данъчна инспекция от 1993 година са начислени и импортирани лихви за 901 475 лв., а с акт от март 1994 година - 3 640 672 лв.. Или общо единствено за данъчни отговорности платените лихви в интервала на ръководството на Никола Николов са над 4,5 млн. лв.. С акт № 205 от 18 април 1994 година проверката по ДОО за невнесени осигурителни вноски е начислила лихви в размер на над 1,7 млн. лв..
Или общата сума, с която съгласно ревизорите горните две лица са нанесли директна щета на сдружението, е 6 205 413 лв.. Извършената инвентаризация на сдружението за интервала 1992-1994 година завършва с неналичия за близо 6 млн. лв.. Ръководството на завода е позволило да се натрупат отговорности от вътрешни клиенти в размер на 55 млн. лв., които са получили продукция от завода, само че не са я платили! Вземанията от задгранични клиенти са също големи – към 30.12.1994 година сумата е към 81 млн. лв., а в края на 1995 година нараства до над 106 млн. лв.. За този интервал вследствие на несъбраните вземания в период от разнообразни клиенти сдружението е употребило заеми и платило лихви в размер на почти 12 млн. лв.. С платените лихви по заеми е нанесена щета на сдружението. Вината на Никола Николов е в това, че е подписал контракти, персонално утвърдени от него, в които е имало клаузи за отсрочено заплащане, неизгодни за „ Диамант “ ЕООД-Разград, липсвали са банкови гаранции при вероятно забавяне на разплащанията, не са взети ограничения за навреме събиране на дължимите от клиентите суми, което е довело до внезапно редуциране на оборотните средства.
През пролетта на 1997 година на власт идва държавното управление на Иван Костов и Обединените демократични сили, което до 2000 година е под мощното въздействие на кръга „ Капитал “. Фактите потвърждават, че това въздействие се гради върху наличието в него на вицепремиер, няколко министри и голям брой други висши админи, които са на къса или по-дълга верижка на този кръг. В същото време парламентарната икономическа комисия е управлявана от Никола Николов, който е изключително непосредствен с кръга „ Капитал “. РМД-та, началото на които е сложено по времето на държавното управление на Жан Виденов, доближават неподозирани мащаби на присъединяване в раздържавяването по времето на Иван Костов. Тогавашният вицепремиер и стопански министър Александър Божков има следното мнение за РМД-та, мнение, което декларира напълно непосредствено в българския парламент:
„ Що се отнася до обвиняванията, че предизвиквам работническо-мениджърската приватизация, аз съм извънредно удовлетворен, че ме упрекват за това. Не мога да приема съществено това обвиняване, откакто тук, в тази зала, на практика единомислещо в края на предходната година всички парламентарни групи поддържаха измененията в Закона за приватизацията, които поддържат и подтикват работническо-мениджърската приватизация. Дай Боже, да има повече такива приватизации. Това е една изключително подобаваща форма за промяна на собствеността, изключително за по-малки предприятия. “
Схемата на приватизацията на цех „ Диамант “-Разград, някогашния максимален производител на Балканския полуостров на плоско, орнаментно, армирано и водно стъкло, тънък порцелан, огледала и стъклопакети, е христоматиен образец за бандитската приватизация от времето на Иван Костов. Но не щеш ли идва лятото на 1997 година и Никола Джипов Николов към този момент е ръководител на стратегически значимата икономическа комисия в 38-ото национално заседание. Паролата е „ Нашите хора би трябвало да папкат “. И се стартира. На 30 декември 1997 година сред Агенцията по приватизация и РМД „ Диамант-Прима “ АД е подписан контракт за продажба на 26,4% от акциите на „ Диамант “ АД, гр. Разград. Готов съм да се обзаложа, че всичко, което сте прочели до момента за приватизационните покупко-продажби по времето на Иван Костов, ще ви се види като детска игра пред това, което тези наглеци са създали с „ Диамант “. Според ревизионния акт на предприятието към 31.12.1995 година балансовата стойност на активите на „ Диамант “ - Разград, е 1 милиарда 75 млн. лв.. Курсът долар-лев по това време е почти 70 лв. за 1 $. Това прави 25 млн. $ към 31.12.1995 година, от които 1 млн. и 400 хиляди щ. $ в материални ресурси. В края на 1997 година РМД „ Диамант-Прима “ АД подписва контракт за закупуване на 26,4 %, или към 1/4 от акциите за сумата 632 млн. 520 000 лв.. И с невъоръжено око е видимо, че цената на активите е скандално занижена. Курсът по това време е 1764 лева за 1 $ или РМД-то е трябвало да заплати за 26,4% от акциите към 360 хиляди $. И в този момент стартира страшното - чл.8.2 от контракта задължава РМД-то да заплати единствено 10% от тази цена, или към 36 хиляди $. Но и това не е всичко. От тези 36 000 щ. $ купувачът заплаща едвам 30%, или към 10 хиляди $ кеш, а останалото се заплаща с финансови принадлежности (държавни облигации или компенсаторки). Изглежда перверзно, само че е самата истина. Останалите 90% от в началото уговорената сума по контракт - 360 хиляди $, е закрепено в контракта, че би трябвало да се заплати в границите на 5 години на четири равни вноски, с една година гратисен интервал. Както обаче към този момент добре знаете, на тези хора даже и тези супер облекчени условия в един миг им се виждат прекомерно „ ангажиращи “ и „ тежки “ за осъществяване. Очакванията ни за облекчения не са излъгани и този път. Изпълнителният шеф на РМД-то Гюров изпраща в края на ноември 1999 година до изп. шеф на АП Захари Желязков бележка, в която горко се вайка по отношение на тежкото финансово положение на сдружението и упорства за смяна на член 8.3 от приватизационния контракт. Молбата му е задоволена безусловно след един месец! Как ви се коства, дали Желязков е бил стимулиран по подобаващ метод за това свое решение? Въпросът е реторичен. На 23.12.1999 година е подписан анекс, в който член 8.3 е променен по този начин: „ Купувачът заплаща на продавача остатъка от покупната цена по член 7, представляваща 90% от нея... за период от 10 години от влизане на контракта в действие на 9 годишни вноски с едногодишен гратисен интервал “. Какво се е случило оттук насетне ли? Заводът изпада в колапс напълно скоро, дозадлъжнява към „ Булгаргаз “ и НЕК в големи размери, РМД-то не заплаща вноските (освен първичната ) даже при тези супер облекчени условия на приватизационния контракт, за които се е договорило и предоговорило, само че стартира търгове за разпродаване на дълготрайните материални активи. Докато при започване на 2002 година Разградският областен съд открива произвеждане по неплатежоспособност на завода за произвеждане на стъкло „ Диамант “ и разпродажба.
Виж всички публикации от Агенция Монитор-->
Една обща линия сплотява представителите на кръга „ Агнешки главички “ - те и техните най-близки родственици са до един уредени – кой с ръб, кой с управителен пост в дружество, кой на висша чиновническа работа. Най-близкият, вътрешният кръг на Агнешките главички безусловно хвана златния демон за опашката – нито един от тях не остана без стабилен дял от националното благосъстояние, което получиха през 90-те години на предишния век посредством партийна защита. През интервала 1992-1995 година Никола Николов е шеф на разградския цех за стъкло „ Диамант “. 60 млн. лева се изпаряват от завода, до момента в който Николов е негов шеф. В Териториално ръководство „ Държавен финансов надзор “-Разград са направени два ревизионни акта на ръководството на „ Диамант “ – Разград, които обгръщат този, в който тамадата на бъдещия кръг „ Агнешки главички “ е шеф. Към 31.12.1995 година балансовата стойност на активите в сдружението е 1 милиарда 75 млн. лв., или към 25 млн. щ. $ по тогавашния курс 70 лева за 1 щ. $.
Ако съдим от заключенията им, ръководството на завода от бъдещия началник на икономическата комисия в Народно събрание Никола Николов е било много повърхностно. Ефективността на приходите от продажби, изчислена посредством коефициента за доходност, е негативна големина. През 1993 година сдружението е осъществило загуба от над 47 млн. лв.. През 1994 година сдружението още веднъж е на загуба – 1 млн. 925 хиляди лв.. Ревизиите правят разбор на финансово-икономическото положение за интервала 1993-първото полугодие на 1995 година за определяне аргументите, оказали значително въздействие върху регистрираните негативни финансови резултати през 1993 и 1994 година, когато агнешкият крал се е вихрил като изпълнителен шеф. Какво откриват ревизорите, които би трябвало да признаем доста съзнателно и скрупольозно са си свършили работата? През лятото на 1993 година е бил осъществен главен ремонт на пещния елемент в завод „ Питсбург “, при който е променено софтуерното гориво от мазут на природен газ. По време на главния ремонт са били позволени редица отклонения от софтуерната документи, вследствие на което след стартирането в употреба не са могли да се отработят изцяло софтуерните параметри и цялостната технология, което се трансформира в съществена причина за неустойчив ход на машините, изразен в невъзможността от оползотворяване ширината на стъклолентата – по план ширината е 300 см, само че е достигната 2,8 м, или лента от 20 см се е губела. Това довежда до внезапно утежняване на успеваемостта на пещния елемент и нарастване на разхода на еленергия, газ и възврътим боклук. По тези аргументи и заради текучество на главния софтуерен състав (около 60%), незадоволителното положение на трудовата и софтуерната дисциплинираност в края на 1993 година е била регистрирана загуба на сдружението 47 млн. 33 хиляди лв.. Ревизията открива, че по отношение на главния ремонт на завод „ Плоско стъкло “ е теглен целеви заем във валута в размер на 1 млн. 500 хиляди щ. $ за закупуване на огнеупорни материали по създаване на пещта. Ревизорите засичат, че писмено не е допустимо да се откри какви количества нови плочи са вложени, защото това, което е вложено, е изписвано от предходни поправки и не съществуват документи за тези количества, изтеглени от склада на предприятието. Впоследствие обаче проверката открива, че в този ремонт са вложени 30 т остарели плочи, извадени и почистени от завод „ Фурко “, които са употребявани при създаване на дъното на пещта. В първия инспекционен акт са разказани умопомрачителни далавери около този и други поправки. Съдете сами. От склада за огнеупори в действителност са били изписани 30,8 тона или 362 бр. плочи, закупени за преправка от ЕФ „ Хинав “-В. Търново, шеф Ваньо Дончев, на база подписан контракт от 28.07.1993 година с „ Диамант “ ЕООД-Разград, представлявано от инж. Никола Джипов Николов. На великотърновската компания е бил продаден негоден ел.топен огнеупор общо 35,4 тона за преработката му на плочи с правоъгълна форма с дебелина 100 мм. Първоначалната цена, по която „ Диамант “ ЕООД-Разград е следвало да закупи назад модифицирания огнеупор, е била 76 000 лв. за звук, само че с анекс към контракт № 320 от 28.07.1993 година е била изменена цената при противоположната доставка на 101 хиляди лв. на звук. Променена е и дебелината на плочите. От по този начин продадените 35,4 т плочи на ЕФ „ Хинат “-В. Търново за преправка по цена 2800 лева./т, „ Диамант “ ЕООД-Разград е закупило назад 30,8 т модифицирани плочи по цена за звук 101 хиляди лв., като единствено за услугата е заплатило на едноличната компания 3 110 800 лева Същата врътка е направена и с една разградска компания – Едноличен търговец „ Бомида “, където схемата е същата и изпод стои подписът на Никола Джипов Николов. Ревизорите откриват, че от закупените против валута 39,4 т огнеупорни плочи по цена 93 848 лева за звук, или 3515,62 щ. $ за звук електростопени плочи от компания „ Циркор “-Белгия, нито една не е вложена при ремонта на пещта. Затова пък се оказва, че над 18 т от тези нови плочи са продадени на упоменатата към този момент великотърновска компания, като продажната цена е образувана въз основата на джука сделка сред Ваньо Дончев и Никола Николов. Имайки поради, че закупуването на същите е станало против валута – 3515,62 щ. $ за звук, то при образуването на продажната цена Никола Николов е трябвало да вземе поради курса лев/долар в деня на продажбата – 66,2 лв. за 1 щ. $. Той не е направил това и компания „ Хинат “-В. Търново печели 2 384 731 лв.. Общо продадените нови огнеупорни материали на горепосочената компания през 1994 година и през м. май и юни 1994 година възлиза на съвсем 21 тона.
Ревизионният акт засича безусловно разграден двор - за изписаното с искане № 1184/27.12.1994 година количество 2,7 т плочи по 101 484 лв/т, които са изнесени от складовете на завода към същата великотърновска компания, ревизорите не намират фактура и заплащане. А сумата е много значима - 286 541 лева, или към 40 хиляди щ. $. В тези години това бяха 3-4 жилището в Разград. При ремонта на завод „ Плоско стъкло “ са били разградени общо 394,59 тона огнеупори, от които вложени нови 293,81 тона. Останалото количество, вложено в ремонта, са остарели огнеупори. Съгласно протокола на комисията по приема на ремонта, разликата от разградените и фактически вложените материали в пещта от 530,85 тона е боклук. Година по-късно агнешкият крал прави нова врътка. На 13.06.1994 година е подписан контракт за продажба на боклуци от електростопен огнеупор сред „ Диамант “ ЕООД-Разград и ЕФ „ Хинат “-В. Търново. За продавач договорът е подписан от Никола Джипов Николов. Цената за звук боклуци франко склада е избрана на 200 немски марки, а срокът на контракта – до 31.12.1994 година Количеството на отпадъците, предлагани за продажба, не е закрепено, като в т.1.2 от подписания контракт същото се дефинира от кантарна записка, издадена от продавача. Когато ревизорите поискват да видят кантарните бележки, с цел да обмислен какво количество електростопен огнеупор е изнесено към частната компания във Велико Търново, се оказва, че кантарни бележки липсват. Няма ги. Колко е изнесено – никой не знае. Към края на директорстването си Николов хептен се разпищолва. С искане № 484/27.12.1994 година са били изписани от склад над 10 тона елтопени блокове, купени нови от Франция през 1991 година Цената им е била 17 600 лева за звук. Курсът лев/долар тогава е 28 лева за 1 щ. д., или един звук е коствал 628 щ. $. Когато Н. Николов ги продава в края на 1994 година по 28 000 лева за звук, курсът лев/долар е 65 лева за 1 щ. д., или 430 щ. $ за звук. Така обичаната на агнешката главичка великотърновска компания „ Хинат “ е спечелила по 200 щ. $ на звук, или към 2000 щ. $ единствено от едно искане за товарене на елтопени блокове. Съответно „ Диамант “ ЕООД-Разград е олекнала с толкоз от неизгодата договорка. Далаверата прави такива като Н. Николов безчовечен алчни и подготвени на всичко. През май и юни на същата великотърновска компания са продадени отново нови блокове електротопени, закупени този път през 1991 година от Русия. В резултат на неизгодната продажба на по-ниска продажна цена „ Диамант “ ЕООД-Разград се лишава от едни над 730 хиляди лв., или към 11 200 щ. $. Капка по капка – вир става, твърди националната сентенция. Ревизорите разказват следните спомагателни нарушавания, които са разследване от неприятното ръководство на завода, до момента в който е шеф Н. Николов:
- Не са отработени софтуерните параметри и цялостната технология за произвеждане, което довежда до наднормативен брак на плоско стъкло за 1993 година в размер на над 5,5 млн. лв., за 1994 година – близо 10 млн. лв., а единствено за седеммесечието на 1995 година – близо 20 млн. лв..
- За първото полугодие на 1995 година размерът на позволения преразход на съществени първични материали и материали е достигнал над 13 млн. лв.. Ревизията приема, че с общата сума от близо 24 млн. лв. позволен преразход на първични материали, материали, горива и еленергия за 1994 година и първото полугодие на 1995 година, е нанесена щета на сдружението, отговорност за която би трябвало да носят някогашният шеф Никола Джипов Николов, някогашният началник на техническото ръководство Велеслав Йорданов Тачев и началникът на завод „ Плоско стъкло “ Борис Милев Дамянов.
На 15 януари 1997 година ТУ „ Държавен финансов надзор “-Разград изготвя втори инспекционен акт. Само след няколко месеца Никола Николов ще стане значим началник в парламентарната група на ОДС. Ревизорите виждат и други смущаващи обстоятелства:
- Няма документи, които да удостоверят с акуратност какви количества нови плочи са вложени.
- Цената на вложените нови плочи е увеличена от 76 хиляди лв. за звук на 101 хиляди лв. за звук с анекс на контракта за доставка, подписан от Никола Джипов Николов.
- Невъзможно е да се документира какво количество боклуци от електротопен огнеупор са купени и изнесени от същата компания Едноличен търговец „ Хинат “, тъй като на ревизорите не са показани никакви кантарни бележки за изнесените количества.
- Идентична врътка е направена от шефа на „ Диамант “-Разград още веднъж със същата великотърновска компания и при продажбата на карборундови боклуци от производството на помощни огнеупори. Количеството на изнесените боклуци е планувано да се управлява и регистрира посредством кантарни бележки. Цената за звук според т.2.1. от контракта е 303 немски марки. На ревизорите обаче не са показани никакви кантарни бележки, които да удостоверят какви количества са изнесени от завода. Просто е нямало такива. Или с една дума – куче влачи, следа няма.
- С фактура № 1400052 от 29.04.1993 година обичаната на агнешкия крал великотърновска компания „ Хинат “ е закупила 210,4 тона отпадъчни карборундови трошки на обща стойност 1 054 190,26 лв.. Кантарни бележки за това количество няма, което значи, че никой не е записал изнасянето им. С митническа декларация от 30.041993 година компания „ Хинат “ е направила експорт за Германия на закупените от „ Диамант “ ЕАД-Разград 280 тона отпадъчни карборундови трошки. Стоката е била натоварена на шлеп в Речно пристанище Русе, откъдето е бил изработен износът. За количеството от към 70 тона карборундови трошки, каквато е разликата сред платено на кантар в Разград и претеглено на Речно пристанище Русе, няма нито фактури, нито заплащане от страна на великотърновската компания „ Хинат “ към „ Диамант “ ЕАД.
- Бъдещият главатар на Агнешките главички напълно се овълчва, откакто схемата за източване на скъпи боклуци работи необезпокоявано. На 22.02.1944 година е подписан следващ контракт, още веднъж сред близката до сърцето му великотърновска компания и подопечното му предприятия за продажба на карборундови боклуци. Този път обаче цената, която е контрактувана, е още по-ниска от тази през 1993 година - ЕФ „ Хинат “-В. Търново заплаща по 2952 лв. по-малко на звук боклук. Нараства и маржът сред платено и изнесено – с фактура № 1400157 /31.05.1994 година са платени 221 тона отпадъчен карборунд, за който е платила 455 229 лв., а с митническа декларация от 15.04.1994 година великотърновската компания е изнесла за Германия близо 500 тона на стойност над 5 млн. лв.! При направено съпоставяне сред изнесените количества от ЕФ „ Хинат “ през пристанище Русе за Германия за цялата 1994 година и фактически платените материали на „ Диамант “ ЕАД-Разград се открива разлика от към 323 тона, за които липсва заплащане, издадени фактури и кантарни бележки. Нека го кажем напряко – откраднати са. В ревизионния акт участват още цялостен легион спомагателни нарушавания, персонално осъществени от шефа Никола Джипов Николов. Изводите са, че шефът Никола Николов и основната счетоводителка Христина Иванова са позволили нарушавания в управническата и във финансово-стопанската активност. Допуснати са и обилни вреди, по-съществените от които се свеждат до следното:
- не са обезпечавани средства за навреме погасяване на отговорностите, както от страна на сдружението, по този начин и към самото сдружение. Само за втората половина на 1992 година поради ненавременно погасяване на получени заеми и неизплащане на отговорности към снабдители са начислени и платени лихви в размер на към 1,2 млн. лв.. Заключението на държавните ревизори е смазващо - с общо начислените и платени лихви за целия интервал 1992-1994 година в размер на 1 732 640 лв. е нанесена щета на сдружението по виновност на цитираните длъжностни лица;
- през ревизирания интервал са осъществени проверки и от данъчните служби, както и от органите на общественото обезпечаване. Проверките и на двете институции са установили ненавременно импортирани или изобщо не импортирани данъчни отговорности към държавния бюджет и осигурителни вноски към общественото обезпечаване. Числата по тези зулуми са следните - с акт за данъчна инспекция от 1993 година са начислени и импортирани лихви за 901 475 лв., а с акт от март 1994 година - 3 640 672 лв.. Или общо единствено за данъчни отговорности платените лихви в интервала на ръководството на Никола Николов са над 4,5 млн. лв.. С акт № 205 от 18 април 1994 година проверката по ДОО за невнесени осигурителни вноски е начислила лихви в размер на над 1,7 млн. лв..
Или общата сума, с която съгласно ревизорите горните две лица са нанесли директна щета на сдружението, е 6 205 413 лв.. Извършената инвентаризация на сдружението за интервала 1992-1994 година завършва с неналичия за близо 6 млн. лв.. Ръководството на завода е позволило да се натрупат отговорности от вътрешни клиенти в размер на 55 млн. лв., които са получили продукция от завода, само че не са я платили! Вземанията от задгранични клиенти са също големи – към 30.12.1994 година сумата е към 81 млн. лв., а в края на 1995 година нараства до над 106 млн. лв.. За този интервал вследствие на несъбраните вземания в период от разнообразни клиенти сдружението е употребило заеми и платило лихви в размер на почти 12 млн. лв.. С платените лихви по заеми е нанесена щета на сдружението. Вината на Никола Николов е в това, че е подписал контракти, персонално утвърдени от него, в които е имало клаузи за отсрочено заплащане, неизгодни за „ Диамант “ ЕООД-Разград, липсвали са банкови гаранции при вероятно забавяне на разплащанията, не са взети ограничения за навреме събиране на дължимите от клиентите суми, което е довело до внезапно редуциране на оборотните средства.
През пролетта на 1997 година на власт идва държавното управление на Иван Костов и Обединените демократични сили, което до 2000 година е под мощното въздействие на кръга „ Капитал “. Фактите потвърждават, че това въздействие се гради върху наличието в него на вицепремиер, няколко министри и голям брой други висши админи, които са на къса или по-дълга верижка на този кръг. В същото време парламентарната икономическа комисия е управлявана от Никола Николов, който е изключително непосредствен с кръга „ Капитал “. РМД-та, началото на които е сложено по времето на държавното управление на Жан Виденов, доближават неподозирани мащаби на присъединяване в раздържавяването по времето на Иван Костов. Тогавашният вицепремиер и стопански министър Александър Божков има следното мнение за РМД-та, мнение, което декларира напълно непосредствено в българския парламент:
„ Що се отнася до обвиняванията, че предизвиквам работническо-мениджърската приватизация, аз съм извънредно удовлетворен, че ме упрекват за това. Не мога да приема съществено това обвиняване, откакто тук, в тази зала, на практика единомислещо в края на предходната година всички парламентарни групи поддържаха измененията в Закона за приватизацията, които поддържат и подтикват работническо-мениджърската приватизация. Дай Боже, да има повече такива приватизации. Това е една изключително подобаваща форма за промяна на собствеността, изключително за по-малки предприятия. “
Схемата на приватизацията на цех „ Диамант “-Разград, някогашния максимален производител на Балканския полуостров на плоско, орнаментно, армирано и водно стъкло, тънък порцелан, огледала и стъклопакети, е христоматиен образец за бандитската приватизация от времето на Иван Костов. Но не щеш ли идва лятото на 1997 година и Никола Джипов Николов към този момент е ръководител на стратегически значимата икономическа комисия в 38-ото национално заседание. Паролата е „ Нашите хора би трябвало да папкат “. И се стартира. На 30 декември 1997 година сред Агенцията по приватизация и РМД „ Диамант-Прима “ АД е подписан контракт за продажба на 26,4% от акциите на „ Диамант “ АД, гр. Разград. Готов съм да се обзаложа, че всичко, което сте прочели до момента за приватизационните покупко-продажби по времето на Иван Костов, ще ви се види като детска игра пред това, което тези наглеци са създали с „ Диамант “. Според ревизионния акт на предприятието към 31.12.1995 година балансовата стойност на активите на „ Диамант “ - Разград, е 1 милиарда 75 млн. лв.. Курсът долар-лев по това време е почти 70 лв. за 1 $. Това прави 25 млн. $ към 31.12.1995 година, от които 1 млн. и 400 хиляди щ. $ в материални ресурси. В края на 1997 година РМД „ Диамант-Прима “ АД подписва контракт за закупуване на 26,4 %, или към 1/4 от акциите за сумата 632 млн. 520 000 лв.. И с невъоръжено око е видимо, че цената на активите е скандално занижена. Курсът по това време е 1764 лева за 1 $ или РМД-то е трябвало да заплати за 26,4% от акциите към 360 хиляди $. И в този момент стартира страшното - чл.8.2 от контракта задължава РМД-то да заплати единствено 10% от тази цена, или към 36 хиляди $. Но и това не е всичко. От тези 36 000 щ. $ купувачът заплаща едвам 30%, или към 10 хиляди $ кеш, а останалото се заплаща с финансови принадлежности (държавни облигации или компенсаторки). Изглежда перверзно, само че е самата истина. Останалите 90% от в началото уговорената сума по контракт - 360 хиляди $, е закрепено в контракта, че би трябвало да се заплати в границите на 5 години на четири равни вноски, с една година гратисен интервал. Както обаче към този момент добре знаете, на тези хора даже и тези супер облекчени условия в един миг им се виждат прекомерно „ ангажиращи “ и „ тежки “ за осъществяване. Очакванията ни за облекчения не са излъгани и този път. Изпълнителният шеф на РМД-то Гюров изпраща в края на ноември 1999 година до изп. шеф на АП Захари Желязков бележка, в която горко се вайка по отношение на тежкото финансово положение на сдружението и упорства за смяна на член 8.3 от приватизационния контракт. Молбата му е задоволена безусловно след един месец! Как ви се коства, дали Желязков е бил стимулиран по подобаващ метод за това свое решение? Въпросът е реторичен. На 23.12.1999 година е подписан анекс, в който член 8.3 е променен по този начин: „ Купувачът заплаща на продавача остатъка от покупната цена по член 7, представляваща 90% от нея... за период от 10 години от влизане на контракта в действие на 9 годишни вноски с едногодишен гратисен интервал “. Какво се е случило оттук насетне ли? Заводът изпада в колапс напълно скоро, дозадлъжнява към „ Булгаргаз “ и НЕК в големи размери, РМД-то не заплаща вноските (освен първичната ) даже при тези супер облекчени условия на приватизационния контракт, за които се е договорило и предоговорило, само че стартира търгове за разпродаване на дълготрайните материални активи. Докато при започване на 2002 година Разградският областен съд открива произвеждане по неплатежоспособност на завода за произвеждане на стъкло „ Диамант “ и разпродажба.
Виж всички публикации от Агенция Монитор-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ